История на винения туризъм

И ние българите, като много други народи си присвояваме приказката как, когато Бог създавал света забравил за съответната страна и накрая обърнал торбата си над нея и я дарил с всички възможни природни и културни богатства.

 

 Дали това не ни подсказва, че сме получили малко територия, малко лозарски умения, малко винарски умения и дали всички тези по малко получени дарби, събрани заедно, не правят една добра основа за развитие на винен туризъм в България.

 

 Според нашите археолози и историци: "Най-старото вино е направено от лозата, открита край светилището на Орфей, до кърджалийското село Татул."  За нея историците предполагат, че е на възраст от над 3000 години.  Изследванията от Националния институт за виното и спиртните напитки показаха, че виното от древната лоза е от непознат сорт грозде. По основните си химични показатели то не се отличава от съвременните промишлени сортове. Според проучванията лозата край Татул принадлежи към европейските сортове лози. Виното и се доближава по характеристики до каберне совиньон и каберне фран. Археолозите не са изненадани от откритието, защото вече са доказали, че в Родопите лози се отглеждат повече от 8000 години. Според тях това ще промени представите, че лозата е пренесена в Европа от Мала Азия.

 Резултат с изображение за село татул

 Една от впечатляващите истории е за изкореняването на пиянството на българите чрез лозята по волята на хан Крум. Може би историческият факт е обвързан с легендата на момъка Мавруд, който дал повод на хан Крум да отмени забраната за винопроизводство по българските земи.

 

 Друг мит, който се е превърнал в гордост на българина е за прочутото червено вино, произвеждано от сорта широка мелнишка лоза, за което казват, че "можеш в кърпа да го носиш". Изнасяли го в Италия, Франция и още много страни. Знатни особи считали за привилегия да го имат на трапезата си.

 

Сред най-големите производители и търговци на вино били Кордопуловирод с интересна история и огромен принос за този златен период в летописа на Мелник. Мелнишкото вино, произвеждано от Манол Кордопулов, спечелило огромна популярност на Световното изложение в Париж през 1889г. След което той получил огромен брой поръчки и се шегувал, че е осигурил работа и на внуците си. Красивата винена приказка продължава и до днес в два прекрасни варианта.

 Свързано изображение

Първият вариант е избата на прословутата Кордопулова къща, където се дегустират вина. В нея може да се усети магията на възрожденския дух, като е една от най-забележимите сгради в Мелник и горещо се препоръчва на винените туристи.

 

Другият вариант е колоритната мелнишка изба на Митко Шестака. Като тя е традиционна и оригинална. Предлага туристически преживявания със собствен винар.

 Свързано изображение

 

 Влизането на България в семейството на социалистическите страни променя коренно лозаро-винарската практика на страната. Засаждането на интернационални сортове цели задоволяване нуждите на огромния Съветски съюз, а по-късно и на запада от обикновено трапезно вино.

 

През 1966г. България е вече на 6-то място по износ на вино в света. Появяват се и първите наченки на винен туризъм в България, като началото е поставено във "Винпром Лясковец", където се приемат чуждестранни туристи и им се представят българските вина.

 

След 2000 г. тласък в развитието на лозаро-винарството и на свързания с него винен туризъм в България дава програмата САПАРД.

 

 

Резултатът от инвестиционният бум в лозаро – винарството в България, който се постига е имиджа на дестинацията, отразен в оценката на експерта по вина Каролайн Гилби: "Забравете старият имидж на България - страна на евтини на вкус вина и погледнете към новото поколение майстори на виното.”